Роман за жените, които…
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
показва
НЕВЕРОЯТНАТА ГРЕЙС АДАМС
от
Фран Литълууд
Обем: 328 стр.
Цена: 21,95 лева
ISBN: 978-954-26-2378-6
Превод: Красимира Абаджиева
Емоционален разказ за дамите, които дръзват още веднъж да се трансфорат в своята най-хубава версия макар всички и всичко
Очаквайте на 13 август!
За книгата
Грейс Адамс попада в запушване в Лондон в един от най-горещите летни дни. И то тъкмо когато би трябвало да занесе тортата-изненада за шестнайсетия рожден ден на щерка си, въпреки самата тя да не ѝ приказва, а брачният партньор ѝ да желае бракоразвод. Грейс е на четиресет и пет – възрастта, на която съгласно „ Гардиън “ хората са най-нещастни, и се усеща все по-недоволна, неразбрана и невидима. Но в този ден към този момент всичко ѝ идва допълнително и тя слиза от колата, оставя я посред задръстването, макар митингите на останалите изумени водачи, и просто си потегля. Не с цел да избяга от личния си живот, а тъкмо противоположното – с цел да се върне към него.
Защото в миналото Грейс Адамс е била невероятна. Красива и амбициозна, полиглот, владеещ пет езика, тя има вяра, че може да сбъдне и най-смелите си фантазии. Запознава се с бъдещия си брачен партньор, Бен, на лингвистично съревнование, а малко по-късно става водеща на известно телевизионно предаване. Безоблачното им фамилно благополучие обаче ненадейно е помрачено, тя изгубва работата, брачна половинка си, а скоро и себе си.
Но дали в нея към момента няма парченце от предходната безстрашна и дръзка Грейс, подготвена да покори света? Въоръжена с торта в ръка, тя ще прекоси лондонските улици посред рисковата гореща вълна, с цел да подсети на всички – и най-много на самата себе си – коя е в действителност.
Интервю с Фран Литълууд
Правете това, което желаете и чувствате, без да ви пука за мнението на останалите. Само по този начин ще бъдете правилни на себе си и в действителност щастливи .
Фран Литълууд има бакалавърска степен по Английска литература и магистърска по Творческо писане. Работи като бизнес и финансов публицист за „ Таймс “, само че напуща, с цел да отглежда трите си дъщери и да пътува със брачна половинка си, който е музикант и диджей. Когато децата ѝ поотрастват, сбъдва фантазията си да напише дебютния си разказ „ Невероятната Грейс Адамс “ – за впечатляващите девет месеца, който се трансформира в бестселър, преведен на 16 езика. Живее в Северен Лондон със фамилията си и към този момент работи по втория си разказ.
Откъде ти хрумна концепцията за романа?
Иска ми се да кажа, че и аз като Грейс един ден просто оставих колата си посред запушване и си потеглих, без да погледна обратно, само че уви, нищо сходно не се случи. Всъщност от дълго време желаех да напиша разказ, чиято основна героиня да е жена на междинна възраст. Нещо, което да опонира на общоприетото схващане, че на този стадий от живота си дамите са скучни, незабележими и постоянно недоволни. За мен беше значимо да не звуча прекомерно захаросано или стерилно, само че и да има известна доза комизъм, по тази причина взех решение действието да се развива в най-горещия ден от годината! Това е и един от най-ужасните дни в живота на Грейс и тя – изгубила всичко и притисната до стената, най-сетне взема решение да се бори, осмелява се да отхвърли обществените правила, към които до този миг прецизно се е придържала, и да споделя и прави каквото си изиска – нещо, за което всяка една от нас тайничко си мечтае! Книгата се трансформира в освен това от протеста на една жена на междинна възраст – в задълбочено, само че и занимателно проучване на тематиките за идентичността, фамилията, любовта и женствеността, остаряването и силата на женската гняв. В последна сметка обаче в романа, както и в живота, постоянно остава вяра за бъдещето.
Разкажи ни повече за основната си героиня Грейс Адамс и връзките с щерка ѝ Лоти, които са в основата на сюжета.
Исках да основа облик, който да въплъщава всяка една жена, само че в това време да бъде невероятен, по тази причина направих Грейс полиглот, владеещ пет езика. Още първоначално излиза наяве, че с щерка ѝ Лоти са скарани и отчуждени. В хода на романа Грейс осъзнава иронията на обстоятелството, че макар че приказва съвършено пет езика, тя по този начин и не съумява да откри точните думи, с цел да поддържа връзка с щерка си, само че макар бездната посред им, те към момента се обичат, което е нещо постоянно срещано в връзките сред хората: ние имаме склонността да споделяме неща, които не мислим, а в това време постоянно не съумяваме да изразим това, което в действителност желаеме. Грейс обожава щерка си, само че тийнейджърката възприема обичта ѝ като завладяваща и контролираща, което е типично за подрастващите. Самата аз го претърпях с трите си дъщери, тъй че изпитвам емпатия към Грейс поради мъчителното чувство за загуба, само че в това време разбирам, че това е нужна стъпка към извоюването на независимостта, без която порастването е невероятно.
Ако можеш да се върнеш обратно във времето и да си дадеш единствено един съвет, какъв би бил той?
Носи си жълтите обувки. Свързано е с една история от тийнейджърските ми години. Купих си едни много крещящи жълти обувки, които несъмнено правеха усещане. Още първия път, когато си ги сложих, получих два комплимента от приятелките си, само че единствено момент по-късно ги видях да се споглеждат и подхилкват и осъзнах, че в действителност ми се подиграват. Повече не ги обух. Сега обаче споделям на дъщерите си, че скърбя за това: трябваше да си нося жълтите обувки, тъй като на мен ми харесваха, а това е най-важното. Трябваше да не отстъпвам себе си, а това важи за всички нас, изключително за дамите и девойките – правете това, което желаете и чувствате, без да ви пука за мнението на останалите. Само по този начин ще бъдете правилни на себе си и в действителност щастливи.
Източници: Penguin.com.au; Audible.com, https://deborahkalbbooks.blogspot.com/
Откъс
Грейс има възприятието, че гори. Нажеженият въздух облъхва като горещ мирис покрива на колата, само че пожарът като че ли бушува в самата нея. Бавно потно S се стича сред гърдите ѝ и я гъделичка. Едва се сдържа да не пъхне ръка и да го избърше, само че е в запушване и прозорецът на колата ѝ е на равнището на отворения прозорец на прилепеното ауди, а мъжът на кормилото я гледа по този начин, като че ли единствено нея е чакал. Майната ти. Майната ти, майната ти, майната ти.
„ Ако през днешния ден ви е горещо – споделя женски глас по радиото, – съгласно „ Автономия “, експертна организация, изследваща климатичните промени, ни чака още по-интензивна гореща вълна… “
Натиска педала, с цел да не чува прогнозата, и поглежда часовника на таблото. 12:23. Как по този начин? Хвърля взор и на телефона си. 12:23! Ужас! Закъснява! Специалната торта „ Остров на любовта “ я чака. Не че можеше да си я разреши, само че беше заложила всичко на нея. Едно, две, три, четири… Полузабравената когнитивно-поведенческа терапия с броенето не я успокоява и добре че се отхвърли още след първите онлайн сесии. Диша надълбоко през носа. Джинсите са залепнали за бедрата ѝ. Върти клапаните за въздух и натиска за следващ път копчето на климатика, въпреки да знае, че не работи. Евтиният синтетичен плат на джинсите я сгорещява до нетърпимост и разтваря колене колкото може повече с вярата за малко студен въздух сред краката.
Телефонът звъни и я стряска. Лоти? Мисълта е автоматизирана, само че още преди да е погледнала, знае, че не е тя. Изненадва се от намръщеното лице на екрана и в момент осъзнава, че вижда отражението си. Кейт я чака на Фейстайм, само че не ѝ се приказва и се дърпа обратно, към вратата на колата. Макар да е сигурна, че сестра ѝ не я вижда – Лоти ѝ се е смяла за това стотици пъти – постоянно ѝ се коства, че Кейт по някакъв метод я следи. Знае за какво ѝ звъни; през последните две седмици тя оставя голям брой известия, които някак си съумяват да бъдат състрадателни и обвинителни по едно и също време: „ Мама ми се обади и ми сподели, че не може да се свърже с теб. Тревожи се. Татко също. Наистина не е почтено към тях… Слушай, обади ми се, с цел да знам, че си добре. Е, може би не тъкмо добре, но… Тревожим се за теб, Грейс “.
Чува тон на клаксон и се обръща внезапно. Не че е ориентиран към нея. Тесният път от Мъзуел Хил до Емирейтс Стейдиъм е задръстен с коли. Това шосе е уместно за задрямало селце или за Средновековието, а не за стълпотворението от камиони, градски рейсове, коли за доставки и джипове.
– Нима? – споделя тя на празното пространство в колата. – Така ли, пич? Задник със гъз! И какво тъкмо искаш да създадем?
Чувства се като в капан и усеща аромат на гореща пластмаса. Защо не помръдват, за какво! Задръстването ѝ припомня за някакво телевизионно шоу, за книга или за сюжет. Не може да се сети какво точно… Напоследък даже не си знае името. Опитва да си спомни нещата, за които не се сеща и все ѝ се изплъзват. Щеше да е съвсем смешно, в случай че не беше толкоз ужасно… Сякаш част от мозъка ѝ се бе изхлузила някъде, без да разбере.
Телефонът ѝ още веднъж звъни. Някой отново надува клаксон. Оня в аудито все по този начин я зяпа. Горещо е и нещо жужи и се върти в кръг. Дебела черна муха се блъска и трепти на прозореца. Челото на Грейс е потно и тя не стопира да размахва ръце, защото мухата я нападна, до момента в който се щура сред седалките.
На задния прозорец в предната кола се появява малко момиченце с плюшена кукла. Гледа я и не се усмихва. От радиото долита насеченият бийт на някаква ария, а от близкия пътен ремонт се носи разтрисащият екот на пробивните машини. Мухата каца на бузата, на ръката и на косата ѝ, колите не помръдват, времето лети стремително, а Грейс не трябва да закъснява, изрично не и през днешния ден.
В един момент ѝ писва и повече не може да търпи.
Отваря вратата и задушливите газове я облъхват. Грабва телефона и пъха кредитната си карта и двайсет $ в задния джоб на джинсите. Няма да мъкне чантата си, че така и така завира и се разтапя в несъответствуващите за жегата тесни джинси. Затръшва вратата, насочва ключовете и – щрак-трак – колата е заключена. Тръгва по белите линии в средата на шосето и чува:
– Хей, скъпа! Какво си мислиш, че правиш?
Обръща се.
Мъжът от аудито надвиква клаксоните. Грейс чува заплашителното боботене на колите и гневната дисхармония от звуци, само че има възприятието, че e някъде надалеч и това не я визира.
– Ама ти… в действителност ли! – Мъжът към този момент крещи, жестикулира диво и тя вижда потните петна под мишниците му. – Върни се в колата! Не можеш да я оставиш тук!
Грейс усеща горещия железен мирис на заобиколилите я коли и му се усмихва. Само с устните, само че не и с очите.
– Мога – прошепва тя.
показва
НЕВЕРОЯТНАТА ГРЕЙС АДАМС
от
Фран Литълууд
Обем: 328 стр.
Цена: 21,95 лева
ISBN: 978-954-26-2378-6
Превод: Красимира Абаджиева
Емоционален разказ за дамите, които дръзват още веднъж да се трансфорат в своята най-хубава версия макар всички и всичко
Очаквайте на 13 август!
За книгата
Грейс Адамс попада в запушване в Лондон в един от най-горещите летни дни. И то тъкмо когато би трябвало да занесе тортата-изненада за шестнайсетия рожден ден на щерка си, въпреки самата тя да не ѝ приказва, а брачният партньор ѝ да желае бракоразвод. Грейс е на четиресет и пет – възрастта, на която съгласно „ Гардиън “ хората са най-нещастни, и се усеща все по-недоволна, неразбрана и невидима. Но в този ден към този момент всичко ѝ идва допълнително и тя слиза от колата, оставя я посред задръстването, макар митингите на останалите изумени водачи, и просто си потегля. Не с цел да избяга от личния си живот, а тъкмо противоположното – с цел да се върне към него.
Защото в миналото Грейс Адамс е била невероятна. Красива и амбициозна, полиглот, владеещ пет езика, тя има вяра, че може да сбъдне и най-смелите си фантазии. Запознава се с бъдещия си брачен партньор, Бен, на лингвистично съревнование, а малко по-късно става водеща на известно телевизионно предаване. Безоблачното им фамилно благополучие обаче ненадейно е помрачено, тя изгубва работата, брачна половинка си, а скоро и себе си.
Но дали в нея към момента няма парченце от предходната безстрашна и дръзка Грейс, подготвена да покори света? Въоръжена с торта в ръка, тя ще прекоси лондонските улици посред рисковата гореща вълна, с цел да подсети на всички – и най-много на самата себе си – коя е в действителност.
Интервю с Фран Литълууд
Правете това, което желаете и чувствате, без да ви пука за мнението на останалите. Само по този начин ще бъдете правилни на себе си и в действителност щастливи .
Фран Литълууд има бакалавърска степен по Английска литература и магистърска по Творческо писане. Работи като бизнес и финансов публицист за „ Таймс “, само че напуща, с цел да отглежда трите си дъщери и да пътува със брачна половинка си, който е музикант и диджей. Когато децата ѝ поотрастват, сбъдва фантазията си да напише дебютния си разказ „ Невероятната Грейс Адамс “ – за впечатляващите девет месеца, който се трансформира в бестселър, преведен на 16 езика. Живее в Северен Лондон със фамилията си и към този момент работи по втория си разказ.
Откъде ти хрумна концепцията за романа?
Иска ми се да кажа, че и аз като Грейс един ден просто оставих колата си посред запушване и си потеглих, без да погледна обратно, само че уви, нищо сходно не се случи. Всъщност от дълго време желаех да напиша разказ, чиято основна героиня да е жена на междинна възраст. Нещо, което да опонира на общоприетото схващане, че на този стадий от живота си дамите са скучни, незабележими и постоянно недоволни. За мен беше значимо да не звуча прекомерно захаросано или стерилно, само че и да има известна доза комизъм, по тази причина взех решение действието да се развива в най-горещия ден от годината! Това е и един от най-ужасните дни в живота на Грейс и тя – изгубила всичко и притисната до стената, най-сетне взема решение да се бори, осмелява се да отхвърли обществените правила, към които до този миг прецизно се е придържала, и да споделя и прави каквото си изиска – нещо, за което всяка една от нас тайничко си мечтае! Книгата се трансформира в освен това от протеста на една жена на междинна възраст – в задълбочено, само че и занимателно проучване на тематиките за идентичността, фамилията, любовта и женствеността, остаряването и силата на женската гняв. В последна сметка обаче в романа, както и в живота, постоянно остава вяра за бъдещето.
Разкажи ни повече за основната си героиня Грейс Адамс и връзките с щерка ѝ Лоти, които са в основата на сюжета.
Исках да основа облик, който да въплъщава всяка една жена, само че в това време да бъде невероятен, по тази причина направих Грейс полиглот, владеещ пет езика. Още първоначално излиза наяве, че с щерка ѝ Лоти са скарани и отчуждени. В хода на романа Грейс осъзнава иронията на обстоятелството, че макар че приказва съвършено пет езика, тя по този начин и не съумява да откри точните думи, с цел да поддържа връзка с щерка си, само че макар бездната посред им, те към момента се обичат, което е нещо постоянно срещано в връзките сред хората: ние имаме склонността да споделяме неща, които не мислим, а в това време постоянно не съумяваме да изразим това, което в действителност желаеме. Грейс обожава щерка си, само че тийнейджърката възприема обичта ѝ като завладяваща и контролираща, което е типично за подрастващите. Самата аз го претърпях с трите си дъщери, тъй че изпитвам емпатия към Грейс поради мъчителното чувство за загуба, само че в това време разбирам, че това е нужна стъпка към извоюването на независимостта, без която порастването е невероятно.
Ако можеш да се върнеш обратно във времето и да си дадеш единствено един съвет, какъв би бил той?
Носи си жълтите обувки. Свързано е с една история от тийнейджърските ми години. Купих си едни много крещящи жълти обувки, които несъмнено правеха усещане. Още първия път, когато си ги сложих, получих два комплимента от приятелките си, само че единствено момент по-късно ги видях да се споглеждат и подхилкват и осъзнах, че в действителност ми се подиграват. Повече не ги обух. Сега обаче споделям на дъщерите си, че скърбя за това: трябваше да си нося жълтите обувки, тъй като на мен ми харесваха, а това е най-важното. Трябваше да не отстъпвам себе си, а това важи за всички нас, изключително за дамите и девойките – правете това, което желаете и чувствате, без да ви пука за мнението на останалите. Само по този начин ще бъдете правилни на себе си и в действителност щастливи.
Източници: Penguin.com.au; Audible.com, https://deborahkalbbooks.blogspot.com/
Откъс
Грейс има възприятието, че гори. Нажеженият въздух облъхва като горещ мирис покрива на колата, само че пожарът като че ли бушува в самата нея. Бавно потно S се стича сред гърдите ѝ и я гъделичка. Едва се сдържа да не пъхне ръка и да го избърше, само че е в запушване и прозорецът на колата ѝ е на равнището на отворения прозорец на прилепеното ауди, а мъжът на кормилото я гледа по този начин, като че ли единствено нея е чакал. Майната ти. Майната ти, майната ти, майната ти.
„ Ако през днешния ден ви е горещо – споделя женски глас по радиото, – съгласно „ Автономия “, експертна организация, изследваща климатичните промени, ни чака още по-интензивна гореща вълна… “
Натиска педала, с цел да не чува прогнозата, и поглежда часовника на таблото. 12:23. Как по този начин? Хвърля взор и на телефона си. 12:23! Ужас! Закъснява! Специалната торта „ Остров на любовта “ я чака. Не че можеше да си я разреши, само че беше заложила всичко на нея. Едно, две, три, четири… Полузабравената когнитивно-поведенческа терапия с броенето не я успокоява и добре че се отхвърли още след първите онлайн сесии. Диша надълбоко през носа. Джинсите са залепнали за бедрата ѝ. Върти клапаните за въздух и натиска за следващ път копчето на климатика, въпреки да знае, че не работи. Евтиният синтетичен плат на джинсите я сгорещява до нетърпимост и разтваря колене колкото може повече с вярата за малко студен въздух сред краката.
Телефонът звъни и я стряска. Лоти? Мисълта е автоматизирана, само че още преди да е погледнала, знае, че не е тя. Изненадва се от намръщеното лице на екрана и в момент осъзнава, че вижда отражението си. Кейт я чака на Фейстайм, само че не ѝ се приказва и се дърпа обратно, към вратата на колата. Макар да е сигурна, че сестра ѝ не я вижда – Лоти ѝ се е смяла за това стотици пъти – постоянно ѝ се коства, че Кейт по някакъв метод я следи. Знае за какво ѝ звъни; през последните две седмици тя оставя голям брой известия, които някак си съумяват да бъдат състрадателни и обвинителни по едно и също време: „ Мама ми се обади и ми сподели, че не може да се свърже с теб. Тревожи се. Татко също. Наистина не е почтено към тях… Слушай, обади ми се, с цел да знам, че си добре. Е, може би не тъкмо добре, но… Тревожим се за теб, Грейс “.
Чува тон на клаксон и се обръща внезапно. Не че е ориентиран към нея. Тесният път от Мъзуел Хил до Емирейтс Стейдиъм е задръстен с коли. Това шосе е уместно за задрямало селце или за Средновековието, а не за стълпотворението от камиони, градски рейсове, коли за доставки и джипове.
– Нима? – споделя тя на празното пространство в колата. – Така ли, пич? Задник със гъз! И какво тъкмо искаш да създадем?
Чувства се като в капан и усеща аромат на гореща пластмаса. Защо не помръдват, за какво! Задръстването ѝ припомня за някакво телевизионно шоу, за книга или за сюжет. Не може да се сети какво точно… Напоследък даже не си знае името. Опитва да си спомни нещата, за които не се сеща и все ѝ се изплъзват. Щеше да е съвсем смешно, в случай че не беше толкоз ужасно… Сякаш част от мозъка ѝ се бе изхлузила някъде, без да разбере.
Телефонът ѝ още веднъж звъни. Някой отново надува клаксон. Оня в аудито все по този начин я зяпа. Горещо е и нещо жужи и се върти в кръг. Дебела черна муха се блъска и трепти на прозореца. Челото на Грейс е потно и тя не стопира да размахва ръце, защото мухата я нападна, до момента в който се щура сред седалките.
На задния прозорец в предната кола се появява малко момиченце с плюшена кукла. Гледа я и не се усмихва. От радиото долита насеченият бийт на някаква ария, а от близкия пътен ремонт се носи разтрисащият екот на пробивните машини. Мухата каца на бузата, на ръката и на косата ѝ, колите не помръдват, времето лети стремително, а Грейс не трябва да закъснява, изрично не и през днешния ден.
В един момент ѝ писва и повече не може да търпи.
Отваря вратата и задушливите газове я облъхват. Грабва телефона и пъха кредитната си карта и двайсет $ в задния джоб на джинсите. Няма да мъкне чантата си, че така и така завира и се разтапя в несъответствуващите за жегата тесни джинси. Затръшва вратата, насочва ключовете и – щрак-трак – колата е заключена. Тръгва по белите линии в средата на шосето и чува:
– Хей, скъпа! Какво си мислиш, че правиш?
Обръща се.
Мъжът от аудито надвиква клаксоните. Грейс чува заплашителното боботене на колите и гневната дисхармония от звуци, само че има възприятието, че e някъде надалеч и това не я визира.
– Ама ти… в действителност ли! – Мъжът към този момент крещи, жестикулира диво и тя вижда потните петна под мишниците му. – Върни се в колата! Не можеш да я оставиш тук!
Грейс усеща горещия железен мирис на заобиколилите я коли и му се усмихва. Само с устните, само че не и с очите.
– Мога – прошепва тя.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ